"Неподвижният живот" е едно пасивно състояние, от което не може да се излезе, огорчението от един неизживян живот. Точно това е душевното състояние, което авторът се опитва да ни предаде чрез тази своя прокълната творба. Средството са петнадесетте разказа, които я съставят.
Vincent Fleur описва герои потопени в тази "воняща клоака" на тръпчиво-горчиво-сладникаво-кисело ежедневие, на безполезни напъни за изплуване и на живот живян наужким. Започва с един мним диалог между двама близнаци "в утробата" и от една автоматична машина за закуски, която се превръща в спасение от ежедневното, мизерно съществувание; продължава по пътя, който води до секси дами с много наточени зъби (Джаз и Анален коитус), транссексуалци, които се надсмиват на тъжни предприемачи (Милано Милейди) и до скучният и еднообразен провинциален живот на тези, които си мечтаят за големи и приказни градове (Сувенир от Париж), за да достигне накрая до "пеперудите в стомаха", много по-страшни от чудовищата, които се крият в мрака на нашето подсъзнание (Пеперуди).
